Консенсусната прогноза за кратка и плитка рецесия в САЩ крие своите рискове

Човек би си помислил, че след „наказанието“, причинено им от миналогодишния залог за преходна инфлация, консенсусните анализатори ще са по-отворени към начина, по който описват рецесията в САЩ за 2023 г., пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Те уверено твърдят обаче, че тази рецесия ще бъде „кратка и плитка“ и отново ни насърчават да „видим отвъд“ някакво голямо развитие. Притеснително е, че това може да представлява повторение на аналитичните и поведенческите капани, които присъстваха в злополучния инфлационен залог от миналата година, чиито последствия тепърва ще загърбваме.

Несъмнено залогът за „кратка и плитка“ рецесия има няколко аргумента. Пазарът на труда е силен, с все още значителни свободни работни места, които смекчават шока, изолирайки работните места от забавянето на растежа. Финансовите баланси на частния сектор са сравнително силни, с все още висок запас от спестявания, поддържащ потреблението на домакинствата; компаниите разполагат с кеш и дългове, които вече падежираха. И е по-малко вероятно банковата система да действа проциклично, като се имат предвид силните ѝ баланси, по-добрия нетен доход поради по-благоприятните лихвени маржове и ограничените корпоративни дефолти.

Всичко това предполага, че частният сектор няма да бъде този, който ще засили и удължи рецесията. Някои твърдят, че същото може да се каже и за публичния сектор, тъй като бързо забавящата се инфлация би позволила на Федералния резерв да намали и след това да спре покачванията на основната си лихва. Междувременно, разединеният Конгрес изключва значителни бюджетни ограничения за борба с високия държавен дълг.

Всичко тези аргументи са валидни. Но те не са определящи. Това, което е вярно за икономиката като цяло, далеч не е вярно за цялото население. Най-уязвимите хора и компании вече изчерпаха спестяванията си, изправени са пред по-ограничени възможности за доходи и имат по-малък достъп до евтини кредити. Тяхното вредно въздействие върху растежа не се компенсира лесно от по-заможните.

Въпреки че инфлацията ще спадне през следващите няколко месеца, вероятно ще видим устойчивост на лихвените проценти на ниво от около 4 процента. Има много причини за това - от заплатите, през променящия се характер на глобализацията, до многогодишното въздействие на пренасочването на веригите за доставки и на енергийния преход. Това е трудна ситуация за Фед. Тя се усложнява от факта, че той си има работа не просто с управлението на краткосрочна дилема растеж/инфлация, която става по-несигурна от забавените ефекти на изключително големите първоначални увеличения на лихвените проценти и от свиващото се парично предлагане. Федералният резерв се сблъсква с трилема, свързана и с финансовата стабилност.

Макар че фискалната политика няма да направи рязък завой към строгите икономии в абсолютен смисъл, тя ще бъде рестриктивна на относителна основа. Финансите ще бъдат засегнати по подобен начин - предпазливостта на банките при отпускане на заеми вероятно ще бъде засилена от свиването на ликвидността и по-голямото избягване на риска сред небанковите финансови институции.

Има го и глобалният поглед. САЩ не са единствената важна икономика, изправена пред забавяне на растежа. Европа вече е в рецесия, а Китай е парализиран от политиката си за нулев Covid. На следващо място е трудното излизане на Япония от контрола над кривата на доходността. И всичко това във време, когато моделите на растеж се нуждаят от основно преработване.

Такива едновременни свивания на растежа отварят вратата за порочни цикли, подчертавайки необходимостта от по-голямо смирение при прогнозирането на това, което предстои. Също важи и за поведенческите съображения.

Когато сме изведени от зоната си на комфорт от тревожни новини, нашите пристрастия често се задействат, за да направят новините по-малко обезпокоителни. Миналогодишната версия на това за консенсусните аналитици се сведе до „да, имаме висока инфлация, но не се притеснявайте, тя е преходна“. Тазгодишната версия е „да, изправени сме пред рецесия, но не се притеснявайте, тя ще бъде кратка и плитка“.

Както аналитичните, така и поведенческите фактори сочат, че трябва да сме предпазливи относно консенсуса за „кратка и плитка“ рецесия. Компаниите, правителствата, домакинствата и инвеститорите в акции трябва да планират с поглед към набор от възможни резултати, без нито един да доминира като базов. Подобна флуидност изисква защита във възможно най-голяма степен срещу политически грешки, неправилни корпоративни преценки и пазарни инциденти.

Планирането на сценарии за по-широк диапазон от възможни резултати е трудна работа и отнема време, а и голяма част от него в крайна сметка ще се окаже излишно. Залагането на крехка консенсусна прогноза обаче може да се окаже много по-вредно.